Относителност на тежестта на нежеланите лекарствени ефекти

   Обикновено пациентите се страхуват от два вида нежелани лекарствени ефекти :

• Евентуални (подозирани) нежелани лекарствени ефекти.Това са нежелани лекарствени ефекти,за които пациентът е прочел в лекарствената листовка или е чул от други пациенти.

     За тези нежелани ефекти пациентът трябва да знае,че те може никога да не се проявят при него (ако са редки и са наблюдавани при единични случаи).

     Ако са по-чести и има вероятност да се проявят при конкретния пациент,да се обясни,че могат да бъдат преодолени успешно,чрез включването на съпътстваща терапия.

    Съотношението полза/риск на фона на тежкото основно заболяване е в посока на приложение на лекарствения продукт.

• Реални (преживяни) нежелани ефекти.Това са нежелани лекарствени ефекти,които пациентът е преживял.

   Справянето със страха от този тип нежелани лекарствени ефекти е чрез поставянето им в перспективата на тежкото основно заболяване и последиците,които би имало прекратяването на индуциращата нежеланите ефекти терапия,върху далечната прогноза и изхода от болестта.

    При тежките и трудни за контрол доброкачествени заболявания (остри и хронични),както и при всички злокачествени (онкологични и хематологични) заболявания,нежеланите лекарствени реакции, винаги трябва да се раглеждат в контекста на прогнозата на основното заболяване.

    Особено важна е ролята на лекаря,който трябва да намери подходящия начин да осведоми пациента и/или близките му за сериозността на заболяването ,за последиците от евентуалното не придържане към терапията,както и за евентуалните рискове от настъпване на по-леки или по-тежки нежелани лекарствени реакции.

    Пациентът и/или близките му трябва да бъдат максимално "въвлечени" във вЗемането на осъзнато решение за бъдещия терапевтичен план и да се ангажират в неговото неотклонно следване,като им се даде пълна информация за ползите и рисковете от избраната лечебна схема.

    Болезнените манипулации

    Болезнените диагностични или лечебни манипулации често стават причина за нежелание от страна на пациента да сътрудничи за изпълнението на предварително предначертания график от клинични изследвания.

    Очевидно е,че такова поведение от страна на пациента вреди на адекватния текущ контрол на заболяването,както и на критичната в много случаи навременна смяна на един терапевтичен режим с друг.

    Както в случая на страх от нежелани лекарствени реакции и тук решаващи са уменията на лекуващия лекар да убеди пациента в нуждата  от редовно и навременно осъществяване на съответните болезнени манипулации,като обсъди тяхната абсолютна наложителност, в контекста на максималното оптимизиране на лечението,прогнозата и изхода от сериозното основно заболяване.

    За нуждата от проследяване (мониториране) хода на заболяванията

    В повечето случаи в клиничния ход на заболяванията се наблюдава динамика с времето.

    В тази връзка ,текущото мониториране (проследяване) на хода на заболяванията е от критична важност за лекаря,за пациента и като цяло за адекватното адаптиране на терапевтичния режим с цел максимално добър контрол на болестта.

    Стриктното спазване от пациента на уточнения график от клинични изследвания е също толкова важно,колкото и придържането към терапията и е решаващо за навременните текущи корекции в терапевтичния режим и в крайна сметка за постигане на оптимални лечебни резултати.

    Заключение

     Акромегалията е сериозно заболяване, често протичащо незабелязано, което създава условия за късното му диагностициране. В хода на болестта възникват редица усложнения, довеждащи до инвалидизиране на болните, а понякога и до опасност за живота им. Затова е необходимо създаване на здрава връзка между лекаря ендокринолог и болния, която е предпоставка за своевременно лечение и строг контрол на състоянието.

        Пациентът е главният "обект" на диагностиката и лечението.

    Пациентът не е пасивен участник в сложната схема болест-диагноза-лечение.

    Сложните взаимоотношения болест-пациент-диагноза-лечение-контрол на болестта и лечението-семейство-общество изискват висока компетентност,мотивираност,разбиране,доверие и двупосочно сътрудничество,както от лекаря към пациента,така и от пациента към лекаря.

  Това е сложен и динамичен процес,който изисква последователност,внимание,доверие и уважение.