Кои са усложненията на заболяването ?

   Смъртността от сърдечно-съдови заболявания заема първо място. Повишеното ниво на растежния хормон предизвиква уголемяване на сърцето, преждевременно развитие на атеросклероза, особено на сърдечните артерии, ритъмни нарушения и сърдечна недостатъчност. Тези промени се обединяват в термина „акромегална кардиомиопатия".

    Смъртността от белодробни усложнения заема второ място. Наблюдава се стеснение на дихателните пътища и повишен риск от тяхното запушване, особено нощно време. Болните често страдат от т. нар. „сънна апнеа" синдром, който представлява спиране на дишането по време на сън и се дължи на стесняване на диаметъра на въздухоносните пътища (бронхите), както и на повишаването на секрецията на слуз в тях. Налице е уголемяване на белите дробове, загуба на тяхната еластичност и развитие на дихателна недостатъчност.

    Повишена е склонността към злокачествени заболявания, особено при мъжете. Най-често се засяга дебелото черво - при около 15 % от болните.

    При притискане на части от хипофизата от аденома е възможно да отпадне секрецията на един или повече от другите хипофизни хормони.

    Някои тежки деформации на лицевия череп изискват козметични хирургични операции.

    В някои случаи може да настъпи самоизлекуване на акромегалията, т. нар. „изгоряла акромегалия". Това се дължи на унищожаване на тумора на хипофизата (некротизиране). Причината за това най-често са нарушения в кръвоснабдяването при кръвоизлив в аденома (апоплексия) или прекъсване на кръвния ток към него (исхемична некроза).

    Контрол на болните

    Следоперативно се налага стриктен лекарски контрол на състоянието на болните. Необходимо е провеждане на някои специфични изследвания.

    Веднага след оперативното отстраняване на аденома е желателно изследване на растежния хормон, като спадането на нивото му в кръвта е показател за успешна операция.

    На третия и шестия месец след проведена транссфеноидална аденомектомия се изследва нивото на растежния хормон, болните се консултират със специалист офталмолог, а при необходимост се провеждат специализирани тестове.

    На първата и втората година след операцията отново се налагат горните изследвания и консултации, като допълнително се провежда скенер или ядрено-магнитен резонанс на хипофизата и околните й структури.

    При болни, които са на медикаментозно лечение, се налага изследване на растежния хормон на всеки 6 месеца, а всяка година провеждане на скенер /ЯМР на хипофизата. При липса на ефект, т.е. невъзможност на медикамента да потисне нивото на хормона, лечението трябва да се преоцени и да се премине към един от другите два терапевтични подхода.

    Когато е проведено лъчелечение, където ефектът настъпва по-бавно, контролните изследвания се осъществяват най-рано след една година.

    Изключително важно за успеха на лечението е активното участие на пациента в този процес.Пациентът трябва стриктно да следва предписаното от ендокринолога лечение,да се явява на контролните прегледи и хоспитализации.

    Трудоспособност

  Болните от акромегалия обикновено са с трайно намалена работоспособност. В началните стадии се наблюдава повишена мускулна сила, но с прогресиране на заболяването настъпва мускулна слабост, усложнения в редица органи и системи. Това намалява работоспособността на болните. Мъчителното главоболие, зрителните нарушения, сърдечно-съдовите, белодробните, костно-ставните увреждания, както и захарният диабет до голяма степен инвалидизират болните. В зависимост от това, те трябва да получат III, II и I група инвалидност.