Как се лекува акромегалията ?

    Целта на лечението е:

1. Да се понижи трайно нивото на растежния хормон и по този начин да се намалят неговите неблагоприятни ефекти върху целия организъм.
2. Да се премахнат симптомите, причинени от нарастващия тумор. Понастоящем съществуват три основни метода на лечение на акромегалията.

    Хирургично лечение

    Това е метод на избор за лечението на акромегалията. Той е ефективен и с малък оперативен риск. Извършва се т. нар. транссфеноидална аденомектомия със специална микроскопска апаратура, като достъпът до хипофизата е през носа. Лечението на болните се провежда в специализираните клиники по неврохирургия.

    Резултатите показват излекуване при 70-80 % от болните, но успехът зависи най-вече от размера на тумора и нивото на растежния хормон преди операцията. Болните отчитат бързо подобрение - намаление на оточността на меките тъкани, изчезване на главоболието, намаление на повишеното изпотяване, на изтръпването на крайниците, нормализиране на нивото на растежния хормон.

     Лъчелечение

    До преди 20 години лъчетерапията е била основно лечебно средство. Сега тя се използва при случаи на неуспех от оперативното лечение и при болни с противопоказания за извършване на хирургично лечение. Провежда се т. нар. телегаматерапия с източник на лъчение кобалт или цезий. При добра поносимост болният получава цялата доза в 24 – 26 сеанса. Ефектът настъпва бавно, след около 1 -2 години, а при доста висок процент от болните се развива лъчев хипопитуитаризъм, т.е. отпадане на секрецията на другите хипофизарни хормони под влияние на облъчването.

    Приложение намира и облъчването с тежки частици (бетатрон, протони и др.). С този метод се постига „безкръвна хипофизектомия", т. е. селективно облъчване па малки структури при минимално натоварване извън тях. При облъчване с тежки частици ефектът настъпва по-бързо в сравнение с телегаматерапията. Най-съвременният метод за лъчетерапия е т. нар. „гама нож". Голямо предимство на метода е, че се провежда в един сеанс при минимално увреждане на околните на хипофизата структури.

     Медикаментозно лечение

    Медикаментозното лечение е допълнително лечебно средство. Прилага се при:

• болни с незадоволителен резултат от оперативното лечение;
• болни с противопоказания за оперативно лечение;
• болни, които отказват провеждане на трансефеноидална аденомектомия;
• след проведена лъчетерапия;
• преди оперативното лечение.

    Най-добри резултати са постигнати с медикаментите, които са синтетични аналози на естествения хормон соматостатин. Такива препарати са Sandostatin, Octreotide. Те се инжектират 3-4 пъти дневно подкожно, подобно на инсулина. Създадени са дългодействащи препарати Sandostatin LAR, Lantreotide, които се прилагат мускулно на всеки 30 дни и такива със суперудължено действие с ефект до 3-6 месеца.

    При медикаментозното лечение се наблюдава бързо клинично подобрение, нормализиране на нивото на растежния хормон и в някои случаи, дори намаление на размерите на аденома. Трябва да се отбележи, че ефектът е налице, докато трае лечението!

    При една трета от болните има странични действия, като гадене, коремен дискомфорт, разхлабен стомах, намалено усвояване на мазнините, нарушено изпразване на жлъчния мехур, образуване на жлъчни камъни и др. Повечето от тези нежелани ефекти са преходни и рядко налагат спиране на лечението. В България приложението на аналозите на соматостатина е ограничено поради високата цена. През настоящата 2002 г. Националната здравноосигурителна каса ще изплаща на болните 25% от стойността на соматостатиновите аналози. Очаква се в следващите години да се постигне по-висок процент на реимбурсиране от здравната каса, което значително ще разшири употребата на тези медикаменти.

    По-малко ефективни са т.нар. допаминови агонисти. Това са препаратите Бромокриптин (Парлодел), Каберголин (Достинекс). Те потискат по-слабо от соматостатиновите аналози освобождаването на растежния хормон.