Какви са проявите на заболяването ?

    Клиничните прояви се определят от повишеното ниво на     растежен хормон и от продължителността на заболяването.

    Времето от появата на акромегалията до поставяне на     диагнозата може да бъде от 1-2 години до няколко десетилетия, т. е. началото е незабелязано и коварно.

      Проявите най-общо се разделят на:

• Симптоми, свързани с повишеното ниво на растежен хормон. 
• Локални симптоми, свързани с размерите на аденома.

1. Най-честият симптом е уголемяването на крайниците преди всичко на ширина. Това налага постепенното сменяне на номера на обувките, пръстените, размера на ръкавиците. Пръстите на ръцете и стъпалата стават дебели и равномерно широки, кожата върху тях е плътна и опъната. Груби и масивни са всички стави на крайниците.
2. Следващият по честота симптом е промяната във външния вид и особено чертите на лицето. Обикновено болният и близките му не откриват промяната, защото постепенно свикват с нея поради бавния ход на болестта. Затова най-често измененията се забелязват от странични лица. Проследяването на стари фотоснимки позволява по-точно да се установи промяната, а понякога и приблизителното начало на болестта.
3. Особено подчертани са промените в лицевия череп - горната и долната челюсти нарастват повече за сметка на долната, което оформя обратна захапка. Разреждат се зъбите. Силно изпъкват скулите и надочните дъги.
       Настъпват промени и в меките тъкани на лицето:
   • носът се уголемява;
   • устните стават дебели и месести;
   • нараства езикът, повърхността му се набраздява, явяват се отпечатъци от зъбите по ръбовете му;
   • налице е повишено слюноотделяне;
   • появяват се дълбоки бръчки по лицето.
     
4. Болните се оплакват от постоянно и обилно изпотяване, което е и важен белег за активността на заболяването. Промените по кожата са много характерни. Кожните пори стават широки и й придават вид на „портокалова кора". Окосмяването се увеличава, появяват се множество брадавици, понякога се засилва пигментацията на кожата.
5. И при двата пола настъпва уголемяване на гръкляна, удължаване и удебеляване на гласните връзки. Гласът става груб с нисък тембър, което прави говора на болните неразбираем.
6. Налице е уголемяване на вътрешните органи в различна степен.
   Често се наблюдават:
   • уголемяване на сърцето;
   • уголемяване на чернил дроб;
   • уголемяване на бъбреците;
   • увеличение на щитовидната жлеза, често с наличие на възли в нея;
   • увеличение на околощитовидните жлези;
   • при жените настъпва увеличение на матката, често с поява на миоматозни възли.
7. Болните с акромегалия имат повишена склонност към чревна полипоза и към развитие на туморни образувания, най-често на дебелото черво, млечните жлези и щитовидната жлеза.
8. Често се среща високо кръвно налягане. Артериалната хипертония е умерено изразена, със значително по-голяма честота при жените. Продължителната свръхсекреция на растежен хормон и артериалната хипертония водят до увеличаване на размерите на сърцето с произтичащи от това нарушения в сърдечния ритъм и сърдечна слабост.
9. От страна на опорно-двигателния апарат промените настъпват бавно и се изразяват в:
   • повишена склонност към ошипяване;
   • задебеляване и деформация на костите, основно на гръбначния стълб;
   • стесняване на ставните пространства и развитие на остеоартрози (т. нар. акромегална остеоартропатия).Най-често и тежко се засягат коленните и тазобедрените стави, което води до инвалидизация на болните.

    10.При 70 % от болните се засягат и периферните нерви, като често се развива т. нар. синдром на карпалния тунел, изразяващ се с изтръпване на горните крайници. Наблюдават се и радикулерни дразнения с изразен болков синдром, поради настъпващи притискания на гръбначно-мозъчните нерви. Интензитетът на тези оплаквания е в пряка зависимост от активността на заболяването.

    11. При половината от болните се засяга мускулатурата, особено на горните крайници. Счита се, че повишените нива на растежния хормон имат директен „токсичен" ефект върху скелетните мускули, а също така и върху сърдечния мускул.

    12. Важни са психологическите и емоционалните прояви на заболяването. Не е изяснено дали те се дължат на повишените нива на растежния хормон или се развиват в резултат на значителните промени във външния вид на болните.

     13. Често са налице и ендокринни нарушения:

•  Повишената секреция на пролактин говори за наличие на тумор със смесена продукция на пролактин и растежен хормон. Клинично при тези случаи са налице загуба на сексуално желание, загуба на потентност, менструални нарушения при жените, изтичане на бял секрет от гърдите и при двата пола (галакторея),
•  Наблюдават се нарушения във въглехидратната обмяна. Причината за това е „диабетогенния" ефект на растежния хормон, както и невъзможността на инсулина да осъществи ефекта си в тъканите. При 40 % от болните с акромегалия е налице намален глюкозен толеранс, а при 20 % се изявява захарен диабет тип 2 със склонност за поява на ацетон в урината.
•  Нарушена е обмяната на калция, фосфора и витамин Д. Това е причина за появата на бъбречно-каменна болест при 11 % от случаите.

    14. Поради уголемяването на турското седло от растящия тумор се изявяват т. нар. локални симптоми, поради притискането на околните на хипофизата структури. Те се изразяват в:

• мъчително главоболие;
• зрителни нарушения, понякога стигащи до пълна загуба на зрението;
• притискането на някои от съседните нерви предизвиква двойно виждане, нарушения в движението на очите, спадане на горния клепач и др.;
• възможни са нарушения в освобождаването на другите хипофизарни хормони и то в посока на тяхното намаляване, като най-често се засяга секрецията на половите хормони, което води до менструални нарушения при жените, а при мъжете до загуба на сексуално влечение, смущения в ерекцията, намаляване на телесното окосмяване, атрофия на тестисите.