ЗАКЛЮЧЕНИЕ

През последните години се отбелязва значителен прогрес в развитието на терапевтичните подходи при акромегалия. При правилно лечение, проведено от мултидисциплинарен висококвалифициран екип от специалисти няма причина за очакване на повишена заболеваемост и по-кратка продължителност на живота при пациентите с акромегалия. Въпреки това все още остават нерешени редица въпроси: осигуряването на опитни и висококвалифицирание медицински екипи от специалисти; липса на достатъчен брой анализи, оценяващи отношението цена/ефективност на различните терапевтични възможности за лечение на акромегалията; вероятно комбинираната терапия може да подобри качеството на живот при пациентите с акромегалия, но са необходими повече проучвания по този въпрос.

Тези препоръки схематично са представени на фиг. 1, но изборът на лечение трябва да бъде индивидуализиран , а оценката за ползите и рисковете от даден терапевтичен подход, извършвана от опитни специалисти.

Фиг. 1. Терапевтична стратегия при акромегалия. Първа линия: хирургична интервенция – силна препоръка; терапия със СРЛ – слаба препоръка. Втора линия: терапия със СРЛ – силна препоръка; проследяване – силна препоръка; повишение на терапевтичната доза – слаба препоръка. Трета линия: проследяване с ядрено-магнитен резонанс – слаба препоръка. Четвърто ниво: лъчетерапия – слаба препоръка; терапия с рegvisomant – слаба препоръка. Пето ниво: проследяване – силна препоръка; повторна хирургична интервенция – силна препоръка. Контролът над заболяването се определя чрез нивата на растежния хормон и IGF-1. IGF-1 – инсулин-подобен растежен фактор 1; СРЛ – соматостатин-рецепторен лиганд; ЯМР – ядрено-магнитен резонанс