Проследяване на пациентите с акромегалия

Препоръчва се регулярено проследяване на хода и усложненията на заболяването (комбинирано хирургично и ендокринологично/хормонално проследяване). Наличието на единна система за класификация и стадиране на тумора (по отношение на размер и инвазивност), каквато е системата на Hardy и сътр., би подпомогнало подобно проследяване. ³⁵

 Биохимични маркери

Биохимичният отговор на заболяването към медикаментозната терапия се измерва едновременно чрез нивата на растежния хормон и IGF-1 (с изключение на лечението с РАРХ, където е необходимо  измерване само на IGF-1) (силна препоръка). Измерването на нивото на растежния хормон в хода на орален глюкозотолерантен тест (ОГТТ, измерване на РХ и глюкозата на 0, 30, 60 и 120 минута след глюкозно натоварване) се предпочита  пред произволното базално ниво на растежния хормон и трябва да бъде извършено на 3-6 месец след хирургичната интервенция. Следователно, на контролните прегледи се проследяват IGF-1 и РХ, базално или в хода на ОГТТ (силна препоръка). ОГТТ не е надежден за  проследяването на терапевтичния отговор при пациенти на лечение със СА.^{92, 93}

В отделните проучвания са използвани различни терапевтични крайни критерии за оценка на отговора спрямо лечението при пациенти с акромегалия и въз основа на това са предложени различни прагови стойности за нивата на растежния хормон и IGF-1. Биохимичната ремисия обикновено се дефинира като нормално ниво на IGF-1 за съответната възраст и пол и базално ниво на растежния хормон <1.0 ng/ml (при използване на високочувствителни методи). Праговата стойност за растежния хормон, използвана във всеки отделен медицински център, зависи от надеждността и чувствителността на използваните лабораторни методи.⁹² При използване на високочувствителни тестове за ремисия следва да се приеме ниво на растежния хормон в хода на ОГТТ <0.4 ng/ml. Ретроспективни проучвания, използващи радиоимунологични тестове (които вече не се използват в рутинната практика), показват, че базални стойности на растежния хормон <2.5 ng/ml са свързани с нормална продължителност на живота.^{11, 14, 78}

Терапевтичният подход трябва да бъде базиран на индивидуална оценка на  биохимичните и клиничните данни. Ако нивата на IGF-1 и растежния хормон са повишени, е необходимо допълнително лечение; ако нивата на IGF-1 и растежния хормон са несъответстващи, оценката се прави въз основа на клиничната симптоматика.

 Ядрено-магнитен резонанс

Препоръчва се постоперативното образно изследване чрез ЯМР да бъде извършено на 3-4 месец след хирургичната интервенция, което служи и за основа за сравнение при всяко следващо проследяване. По подобен начин, пациентите на медикаментозно лечение също трябва да бъдат проследени с ЯМР 3-6 месеца след началото на терапията (слаба препоръка).

Последващият контролен ЯМР зависи от хода на заболяването. След хирургично „излекуване” на пациента ЯМР може и да не е необходим⁹⁴ , но тъй като все още няма яснота по този въпрос, целесъобразна алтернатива е намаляване на честотата на ЯМР след 2-3 години на сигурен контрол на туморната маса. При пациенти на лечение със СА, ако е постигнат биохимичен контрол след 1 година (когато настъпва  и най-голяма редукция в размера на тумора⁹⁵), ЯМР се извършва по клинична преценка. Ако не е постигната пълна биохимична ремисия след 1 година на лечение с СА, ЯМР трябва да бъде извършен 6 месеца по-късно, а след това веднъж годишно. При пациенти на лечение с РАРХ ЯМР трябва да бъде извършен 6 месеца след започване на лечението, след което веднъж годишно (поради потенциален риск от нарастване на тумора).

Съвсем нови данни показват връзка между нефрогенната системна фиброза и употребата на гадолиний-съдържащи контрастни вещества при извършването на ЯМР при определени клинични състояния. ⁹⁶ Следователно е необходимо изследване на бъбречната функция преди използването на контрастен ЯМР.

 Хипофизна функция

След хирургична интервенция върху хипофизната жлеза при акромегалия е необходима оценка на възстановяването/запазването на хипофизната функция и активно търсене на надбъбречна недостатъчност или увреждане на неврохипофизата (възникващи при малък процент от пациентите след транссфеноидална аденомектомия)(силна препоръка).¹⁸ От друга страна, предоперативният хипопитуитаризъм може да отзвучи след интервенцията. Проследяването включва пълна оценка на всички хипофизни оси 3 месеца след операцията. Ако резултатите са нормални, няма нужда от повторно изследване на хипофизната функция . След лъчетерапия обаче, оценка по всички хипофизни оси се прави периодично, тъй като хипопитутаризъм може да се развие след 10 или повече години.^{69, 97} При пациенти на медикаментозно лечение хипофизната функция се изследва по клинични показания.

 Ехокардиография

При пациенти без подлежаща сърдечни заболявания се извършва ехокардиография в началото. При наличие на кардиомиопатия пациентът трябва да бъде насочен към кардиолог за прилагане на адекватно лечение.

 Сънна апнея

Обструктивната сънна апнея е съпътстващо заболяване при акромегалия и се среща при 25-60% от пациентите. Качеството на съня и сънните нарушения при пациенти с акромегалия изискват прецизна оценка и адекватно поведение.

 Колоноскопия

Колоноскопия трябва да бъде извършена поне веднъж в началото при всички пациенти с акромегалия. Пациентите с полипи на дебелото черво трябва да бъдат проследявани според международните препоръки за поведение при рак на дебелото черво (силна препоръка).^98-100