Акромегалия и Гигантизъм - Защо придържането към терапията е важно ?
- Акромегалия и Гигантизъм
- Промени при болните и причина за заболяването
- Какви са проявите на заболяването ?
- Как се поставя диагнозата ?
- Как се лекува акромегалията ?
- Усложнения / Контрол на болните / трудоспособност .
- Защо придържането към терапията е важно ?
- Относителност на нежеланите лек.ефекти ,манипулации / Заключение
- All Pages
Защо придържането към терапията е важно ?
Приблизително половината от пациентите не приемат по правилния начин изписаното им лечение.
Пациентите,които самоволно спират лечението си се излагат на риск.При повечето хематологични и онкологични заболявания самоволното спиране на терапия води до рецидив на контролираното до момента заболяване,прогресия и неблагоприятен изход.Ако пациентът не сътрудничи на лекаря в борбата със заболяването,най-ощетен в крайна сметка остава той самия.
Какви са най-честите причини,които водят до неспазване на терапевтичния режим ?
- Липса на убеденост в нуждата от терапията.
- Незнание на реалните последици от неспазване на терапевтичния режим.
- Забравяне.
- Слаба симптоматика на болестта (предразполага към подценяване значимостта на заболяването).
- Хронично заболяване (води до отегчение от нуждата ежедневно да се приема определена терапия за неопределено дълъг период от време).
- Субективно усещане за или реално наличие на нежелани лекарствени ефекти.
- Усещане за липса на ефект.
- Сложен режим на приложение.
- Неясни инструкции за употреба.
- Затруднения в доставянето на лекарството или изпълнението на рецептите.
- Страх от пристрастяване към терапията.
- Лоша обратна връзка (комуникация) с лекаря.
- Непривлекателна лекарствена форма,например неприятен вкус,аромат и др.
- Чисто физически затруднения за сътрудничество (пътуване до място на лечение).
- Непосилна цена на лекарството.
- Липса на подкрепа от близките.
"Недостатъци" на високоефективните терапии
Съществуват куриозни примери в лекарската практика,когато лечението на дадено хронично или злокачествено заболяване е токова високоефективно,че болестните симптоми напълно изчезват и пациентът,чувствайки се добре,става небрежен по отношение на ежедневния прием на предписаните лекарства или въобще престава да ги взима,преди да се е излекувал напълно.
Така чувството на благополучие и лъжливото усещане,че лекарството вече не му е необходимо,довеждат болния до прекратяване на терапията и компрометиране на целия лечебен процес.