Петък 26 Апр 2019

Търсене в този сайт

Посетете ни във Фейсбук

Fasebook 

Многоезичен превод на сайта

Хостингът за проекта на този сайт е осигурен от СуперХостинг.БГ

Благодарим на СуперХостинг.БГ за подкрепата и спонсорство на уеб сайта ни! Асоциация Хипофиза

Акромегалия и Гигантизъм - Как се поставя диагнозата ?

Рейтинг
УжаснаОтлична 
Share
       Как се поставя диагнозата ?

    Особено трудна е диагнозата в началните стадии на болестта, когато всички промени са много дискретни. Тогава най-голяма стойност имат оплакванията на пациента, както и обстойния лекарски преглед.

    Диагнозата се потвърждава от хормоналните изследвания и провеждането на специализирани тестове в болнична обстановка.

    Еднократното изследване на нивото на растежния хормон не може да даде достатъчно основание на лекаря да постави със сигурност диагнозата. Трябва да се има предвид, че някои фактори повишават секрецията му:

  • физически стрес (травми, операции, възпалителни процеси, тежки физически натоварвания, висока температура):
  • ниска кръвна захар, натоварване с белтъчни храни или обратно - белтъчен глад;
  • някои медикаменти като алфа-адренергични агонисти (хлофазолин) и бета-блокери (пропранолол);
  • хронични заболявания, като декомпенсиран захарен диабет, чернодробна цироза, хронична бъбречна недостатъчност;
  • секрецията на растежния хормон е пряко свързана със съня - около 70 % от денонощната секреция на хормона става по време на сън и затова различни нарушения в съня водят до промени в нивото на растежния хормон.

    От специализираните тестове най-важният е глюкозосупресионният тест - измерването на нивото на растежния хормон по време на натоварване с глюкоза. Той се провежда в болнична обстановка от специалист ендокринолог. Важно за диагнозата е и определянето на IGF-1 в кръвта.

    Необходими са и някои допълнителни изследвания:

  • ядрено-магнитен резонанс или скенер на хипофизата за откриване на евентуален аденом;
  • рентгенова графия на черепа и турското седло;
  • рентгенова графия на пръстите на ръцете, при която се установяват някои специфични промени, характерни за заболяването;
  • рентгенография на петата за определяне дебелината на меките тъкани;
  • консултация с очен лекар за откриване на промени в очните дъна, свързани с нарастването на аденома:
  • ехография на сърце, черен дроб, бъбреци: щитовидна жлеза, матка и др.

    Акромегалията трябва да се разграничи от някои други заболявания, които протичат със сходна клинична картина.

    Конституционалният акромегалоидизъм е фамилна особеност на някои семейства, членовете на които имат по-груби черти на лицето, едри и широки длани на ръцете и стъпала. При тях липсва прогресия на горните промени, а нивото на растежния хормон е нормално.

    Псевдоакромегалия, която е проява на т. нар. синдром на инсулинова резистентност тип А (нарушение в действието на инсулина в тъканите). При него повишените нива на инсулина водят до увеличаване на меките тъкани.

   Намалената функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм) води до оточност на лицето и крайниците, задебеляване и загрубяване на кожата, промени във външния вид на болните, налице е главоболие и мускулна слабост.

   При висок ръст при подрастващите трябва да се направи разграничение между гигантизъм (гигантоакромегалия), конституционално висок ръст (при деца, чиито родители и близки роднини са също с висок ръст) и някои други, предимно вродени заболявания, като синдром на Марфан, синдром на Сотос и др.