Обсъждане

   Интерес представляват резултатите на 2 от съвременните епидемиологични, срезови проучвания върху честотата на хипофизните аденоми. През 2006 год. Daly и сътр. публикуват резултатите от първото съвременно срезово проучване върху клинично значимите хипофизни аденоми в 3 отделни географски района на областта Лиеж, Белгия с население от 71,972 жители (9). В активното събиране на случаи с хипофизни аденоми участват  ендокринолози, неврохирурзи и гинеколози, подобно на проучването на Дейвис и сътр. (10). Установява се честота на аденомите 1 на 1064 население, което е 3-5 пъти повече от проучването на Дейвис (9). Честотата на акромегалията се оказва също по-висока от изчисляваната дотогава - 125 случая/милион, в потвърждение на финландски данни, 120  случая/милион (17). Първоначалните данни от международно проучване включващо над 860 000 човека от няколко континента, използващо същата методология, потвърждава по-високата честота на хипофизните аденоми. Съобщава се за обща честота на хипофизните аденоми 1: 909-1818, а по отношение на акромегалията 1:6600 или 151 случая/милион (8). Тези резултати навеждат на мисълта, че действителната честота на акромегалията вероятно е по-висока от смятаната досега, като за цялостно обхващане на всички пациенти с акромегалия е необходим интердисциплинарен подход с активно търсене на нови случаи.Доказано е, че нелекуваната акромегалия е свързана с 2 до 3 пъти повишена смъртност в сравнение със съпоставими по възраст и пол контроли. Най-честите причини за смърт са сърдечно-съдовите (30-62,5%), раковите (9-50%) и респираторните заболявания (3-25%). Тенденцията за повишена смъртност е обратима при достигане на нива на РХ под 2-2,5 ng/ml в някои проучвания или достигане на IGF-1 до границите на нормата, съобразени с пола и възрастта в други. Допълнителни фактори, които допринасят за повишена смъртност са проведено  лъчеление, наличието на хипокортицизъм, както и артериална хипертония, свързана с повишен сърдечно-съдов риск (22). За момента за качествен анализ на смъртността в българската популация на пациенти с акромегалия се изчаква съдействието на ЕСГРАОН за определяне не само на броя починали пациенти, а и на възрастта и конкретната причина за смърт. В заключение, сътрудничеството между шестте университетски ендокринологични клиники доведе до създаването на национална база данни за акромегалия, обхващаща ретроспективно пациенти от 60-те години до наши дни и подлежаща на проспективно обновяване. Базата данни позволява точното определяне на епидемиологичните характеристики и сравнението им с регистрите на редица европейски държави. Наскоро публикуваните данни за по-висока от смятаната досега честота на акромегалия биха били стимул за по-активно търсене на заболяването. Бъдещи анализи на данните от базата биха посочили ефекта от прилаганата терапия, както и отражението върху смъртността при българските пациенти с акромегалия.

               С признателност към  Acnowlegements to:

Проф. д-р Драгомир Коев, проф. д-р Лидия Коевa, доц. Д-р Владимир Христов.
 Настоящото проучване е финансирано по фонд “Научни изследвания” на МОН с договор № ДО02-356/31.12.2008 и тема на проекта: „Съвременен подход за диагностициране и определяне на честотата и генотипно-фенотипните корелации при хипофизните и надбъбречни тумори в България”